Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
8.07.2011 г., 15:08 ч.

Слънцето щом кротне 

  Поезия » Бели стихове
823 0 9

В утрото е в длъбините.

На раковина 

свойте тайни шепне

и дълго слуша

приливни вълни 

разбиващи се във скали,

как ронят песъчинки златни.


Не знам  дали говори,

но знам защо мълчи.

Отвява думите прибоя.

Денят щом изтече

и Слънцето щом кротне,

вълни рисуват  във триптих

обагрения залез.


Тогава пеейки

приижда, като сън,

от сребърната пяна преродена,

с корона от звездите дар,

проблясква  сред вълните, 

коси разпуснала в нощта - 

видението на мъжете...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??