Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
Jul 8, 2011, 3:08 PM

Слънцето щом кротне 

  Poetry » White poetry
824 0 9

В утрото е в длъбините.

На раковина 

свойте тайни шепне

и дълго слуша

приливни вълни 

разбиващи се във скали,

как ронят песъчинки златни.


Не знам  дали говори,

но знам защо мълчи.

Отвява думите прибоя.

Денят щом изтече

и Слънцето щом кротне,

вълни рисуват  във триптих

обагрения залез.


Тогава пеейки

приижда, като сън,

от сребърната пяна преродена,

с корона от звездите дар,

проблясква  сред вълните, 

коси разпуснала в нощта - 

видението на мъжете...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??