Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река,
най-тежки дънери от думи!
Дали ще са заслужени? И още как!
Би удивил Темида с правосъдие!
Кипнѝ, през погледа, казàн със яд
и нека да горя във него дълго!
Без туй ще го подклаждам с моя глад
да си вменявам грешките на други. ...