toxin (Таня Донова)
357 4101
6.08.2019 г., 16:05 ч.  

Слънчев мъж 

  Поезия
955 4 5

Строшѝ гнева ми! Гняв към теб

с проклетото ти съвършенство!

Влудяващо е! А и ти веднъж поне

се разяри! Да зная, че си тленен!

 

Премятай с устни, като придошла река,

най-тежки дънери от думи!

Дали ще са заслужени? И още как!

Би удивил Темида с правосъдие!

 

Кипнѝ, през погледа, казàн със яд

и нека да горя във него дълго!

Без туй ще го подклаждам с моя глад

да си вменявам грешките на други.

 

Стиснѝ юмруците - стоманен чук,

за да принудиш тъмната природа

на моя хищническонеспокоен дух

да спре в окаяност да ме заробва!

 

Скръцнѝ със зъби! Нека от звука

вините в мене да се смръзнат!

Прати в дома ѝ пъклен ревността,

да блудства с верността ми дръзнала!

 

И потушена вече, пак ме приласкай

в гостоприемството на любовта ти!

Най-ужасяващите бури са нетрайни,

но милостта на слънцето е необятна!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Огромно Благодаря, приятели!
  • Прекрасно пишеш Таня!
  • Отдавна не бях те чела, Таня... Много силно въздействаща образност, поздравления!
  • Такава емоция лъха от стиха ти, Таня!
  • Да му туриш на тоз казАн едно ударение, че ми отиде ритъма и смисъла на.. кино.
    А иначе... Огън си, Огън!! Ей така най обичам!! Дано не ти свършва огнивото!! 💖
Предложения
: ??:??