Слънчев мъж
Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река,
най-тежки дънери от думи!
Дали ще са заслужени? И още как!
Би удивил Темида с правосъдие!
Кипнѝ, през погледа, казàн със яд
и нека да горя във него дълго!
Без туй ще го подклаждам с моя глад
да си вменявам грешките на други.
Стиснѝ юмруците - стоманен чук,
за да принудиш тъмната природа
на моя хищническонеспокоен дух
да спре в окаяност да ме заробва!
Скръцнѝ със зъби! Нека от звука
вините в мене да се смръзнат!
Прати в дома ѝ пъклен ревността,
да блудства с верността ми дръзнала!
И потушена вече, пак ме приласкай
в гостоприемството на любовта ти!
Най-ужасяващите бури са нетрайни,
но милостта на слънцето е необятна!
© Таня Донова All rights reserved.
