Слънчев мъж
Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река,
най-тежки дънери от думи!
Дали ще са заслужени? И още как!
Би удивил Темида с правосъдие!
Кипнѝ, през погледа, казàн със яд
и нека да горя във него дълго!
Без туй ще го подклаждам с моя глад
да си вменявам грешките на други.
Стиснѝ юмруците - стоманен чук,
за да принудиш тъмната природа
на моя хищническонеспокоен дух
да спре в окаяност да ме заробва!
Скръцнѝ със зъби! Нека от звука
вините в мене да се смръзнат!
Прати в дома ѝ пъклен ревността,
да блудства с верността ми дръзнала!
И потушена вече, пак ме приласкай
в гостоприемството на любовта ти!
Най-ужасяващите бури са нетрайни,
но милостта на слънцето е необятна!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Огромно Благодаря, приятели!
-
Прекрасно пишеш Таня!
-
Отдавна не бях те чела, Таня... Много силно въздействаща образност, поздравления!
-
Такава емоция лъха от стиха ти, Таня!
-
Да му туриш на тоз казАн едно ударение, че ми отиде ритъма и смисъла на.. кино.
А иначе... Огън си, Огън!! Ей така най обичам!! Дано не ти свършва огнивото!! 💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
