Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
9 апр. 2017 г., 18:41

Слънчева облачност 

  Поэзия
1188 5 11

 


Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.

 

Едно смокиново листо
ни бе зелената постеля
и ден ли само, или сто,
живяхме ги като недели.

 

Но падна първата сълза,
въртоп сърцата ни заблъска.
Листото стигаше за сал,
но го разкъсахме със пръсти.

 

И с две смокинови листа
внезапно се видяхме голи.
Разполовени след страстта
се наранявахме с глаголи.

 

Сълзите станаха потоп,
глаголите се умълчаха
и ден ли само, или сто
всеопрощаващо валяха.

 

Огря ги слънцето и пак
запали бедната ни стая.
Навярно даваше ни знак,
че любовта край нас витае.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми...
  • Много хубаво! Поздрави!
  • Благодаря, приятели!
  • !!!
  • "Сълзите станаха потоп,
    глаголите се умълчаха
    и ден ли само, или сто
    всеопрощаващо валяха."!!!
    Прекрасна както винаги! Поздрави!
  • Харесах! Радост и болка, ръка за ръка, така е в любовта!
  • Поезията ти е цветна като самата теб, Цвети! Ти си Поезия!! ))
  • Така е - любовта е слънчево - облачна. Ще повали, ще погърми, ама накрая... пак ще пекне слънце! Поздравления и честит имен ден, Цвета!
  • Ех,тази любов! Понякога край нас мълчи,а ние плачем изтерзани...И търсим с невиждащи очи душите си : обезумели рани! Честит имен ден,Цвета!😘
  • Благодаря за добрите думи, Лора! Честит цветен празник!
  • Не пропускам тези удоволствия,които ни поднасяш.Много красиво!Както винаги
Предложения
: ??:??