Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо
ни бе зелената постеля
и ден ли само, или сто,
живяхме ги като недели.
Но падна първата сълза,
въртоп сърцата ни заблъска.
Листото стигаше за сал,
но го разкъсахме със пръсти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up