Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък
Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя.
Ще ме откриеш: Ти!
Сред отломките от спомени,
в синята неонова реалност.
Ще пресътвориш Вселената в мен!
Нека бъда ангел,
нека бъда демон,
Нека бъда живителна напитка,
Нека бъда отрова.
Нека бъда съвършената комбинация:
От лудите ти мечти!
Стигни до края ми: Това сам аз!
Обичай ме сега!
Защото символите не описват теб.
Защото Воюваме един за друг.
Защото Один е сляп!
Ще слея миналото: Ще съм сега.
Ще слея бъдещето: Ще почувствам.
Един безкарен цикъл.
И в слепотата на дните
Слънцето ще раздирам: За теб!
Защото те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
