9 апр. 2010 г., 23:05

Смехотворно

1.6K 0 5

 

 

Щом стих главата стяга,

сам текстът ми пристига

и в листа мигом ляга

завръзка и интрига.

 

Неосъзната случка,

до вчера кротко спала,

довтасва на каручка

по пътя от превала.

 

И смешки, сурогати

в куплетите докарва

не с лъскаво „Бугати”,

а с впрегнато магарe

 

ту Настрадин - баш ходжа,

ту Омир. Куче лавна

и в листа ми прохожда

епохата ни славна

 

или любовна сага...

Какво да ви разказвам? –

Сам, Господ, ми помага

и римите подсказва.

 

Правдива и не толкоз –

в печата се прокрадва,

повтаряна до болка,

речта ми, като крадла.

 

Тъй ставам – без въпроси –

и аз поет кат вази.

В чужбина ще ми носят

три куфара гавази.

 

В един`я – книги яки,

а в друг – различни ризи,

за приеми, за яхти,

за Нобел и мангизи!

 

Защо пък не? Върти се

късмета в колелото.

Накланят се везните –

стихът е фиш от тото!

 

И който си го има,

таланта и късмета,

изгрява посред зима

в блещукаща комета...

 

Видения пристигат

в каручки и с „Бугати”

и докато ги има

със тях ще сме богати!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...