Смехотворно
Щом стих главата стяга,
сам текстът ми пристига
и в листа мигом ляга
завръзка и интрига.
Неосъзната случка,
до вчера кротко спала,
довтасва на каручка
по пътя от превала.
И смешки, сурогати
в куплетите докарва
не с лъскаво „Бугати”,
а с впрегнато магарe
ту Настрадин - баш ходжа,
ту Омир. Куче лавна
и в листа ми прохожда
епохата ни славна
или любовна сага...
Какво да ви разказвам? –
Сам, Господ, ми помага
и римите подсказва.
Правдива и не толкоз –
в печата се прокрадва,
повтаряна до болка,
речта ми, като крадла.
Тъй ставам – без въпроси –
и аз поет кат вази.
В чужбина ще ми носят
три куфара гавази.
В един`я – книги яки,
а в друг – различни ризи,
за приеми, за яхти,
за Нобел и мангизи!
Защо пък не? Върти се
късмета в колелото.
Накланят се везните –
стихът е фиш от тото!
И който си го има,
таланта и късмета,
изгрява посред зима
в блещукаща комета...
Видения пристигат
в каручки и с „Бугати”
и докато ги има
със тях ще сме богати!
© Иван Христов All rights reserved.
