Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...
От гръмкото започване на новост
и тъй студено беше най-напред,
от топлото, може би почтено,
загубихме последния си ред.
И страхът тъй вечен от раздяла
със капките дъждовни се събра.
Отмивайки ни злото безпощадно,
попит бе от черната земя...