Sep 19, 2007, 11:56 PM

Смях и плач

  Poetry
893 0 4
Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...

От гръмкото започване на новост
и тъй студено беше най-напред,
от топлото, може би почтено,
загубихме последния си ред.

И страхът тъй вечен от раздяла
със капките дъждовни се събра.
Отмивайки ни злото безпощадно,
попит бе от черната земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...