18 февр. 2009 г., 08:45

Смях над плача

1K 0 0

Понякога се чудя просто,

да се смея ли или да плача.

Когато тихичко из улиците крача.

И мисля пак  за теб.

 

Не ми липсваш.

И не те обичам.

Но си оставил нещо разяждащо в мен.

И ти го направи..

 

Да се смея ли, да плача ли

Из улици да крача ли.

Да се смея на плача ми ли.

Може би ще го смутя най-после

и ще си отиде.

 

А от къде ли изобщо дойде?

Някъде от света на гнева ще да е.

И щом не намира плачът ми  успокоение,

му трябва едно яко смешно смущение.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...