Понякога се чудя просто,

да се смея ли или да плача.

Когато тихичко из улиците крача.

И мисля пак  за теб.

Не ми липсваш.

И не те обичам.

Но си оставил нещо разяждащо в мен.

И ти го направи..

Да се смея ли, да плача ли

Из улици да крача ли.

Да се смея на плача ми ли.

Може би ще го смутя най-после

и ще си отиде.

А от къде ли изобщо дойде?

Някъде от света на гнева ще да е.

И щом не намира плачът ми  успокоение,

му трябва едно яко смешно смущение.