18.02.2009 г., 8:45

Смях над плача

1K 0 0

Понякога се чудя просто,

да се смея ли или да плача.

Когато тихичко из улиците крача.

И мисля пак  за теб.

 

Не ми липсваш.

И не те обичам.

Но си оставил нещо разяждащо в мен.

И ти го направи..

 

Да се смея ли, да плача ли

Из улици да крача ли.

Да се смея на плача ми ли.

Може би ще го смутя най-после

и ще си отиде.

 

А от къде ли изобщо дойде?

Някъде от света на гнева ще да е.

И щом не намира плачът ми  успокоение,

му трябва едно яко смешно смущение.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...