Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен.
Там до твоята вода,
моят дъжд ще завали
и от мъртвата трева
червеят ще изпълзи.
Съмнявайки се – ще тъжиш
за невъзможните ни дни,
където времето ще продължи,
а ти ще викаш – Спри!
botyo
© Бойко Беров Все права защищены
но стихотворението ти ме накара
да потръпна...