Смърт
Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен.
Там до твоята вода,
моят дъжд ще завали
и от мъртвата трева
червеят ще изпълзи.
Съмнявайки се – ще тъжиш
за невъзможните ни дни,
където времето ще продължи,
а ти ще викаш – Спри!
botyo
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены