11.07.2015 г., 10:04 ч.

Смърт 

  Поезия » Философска
337 0 2

Смърт

 

Пътят е завидно лек,

пътят е завидно стръмен.

Трябват две очи нащрек

в облака тъй тъмен.

 

Там до твоята вода,

моят дъжд ще завали

и от мъртвата трева

червеят ще изпълзи.

 

Съмнявайки се – ще тъжиш

за невъзможните ни дни,

където времето ще продължи,

а ти ще викаш – Спри!

 

botyo

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??