Jul 11, 2015, 10:04 AM

Смърт 

  Poetry » Phylosophy
384 0 2

Смърт

 

Пътят е завидно лек,

пътят е завидно стръмен.

Трябват две очи нащрек

в облака тъй тъмен.

 

Там до твоята вода,

моят дъжд ще завали

и от мъртвата трева

червеят ще изпълзи.

 

Съмнявайки се – ще тъжиш

за невъзможните ни дни,

където времето ще продължи,

а ти ще викаш – Спри!

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??