Смърт
Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край.
Вместо поп, кукумявка опя я.
За мечтите дали има рай
в онзи свят, по-добрия!? Не зная...
Беше лъч, но потъна в мъгла,
беше цвят, по случайност прекършен,
не от зла, от небрежна ръка,
от бездушна невинност е мъртва.
Но смъртта си е смърт. Откъде
е дошла, от кого е изпратена,
не е важно. Под черно небе,
даже слънцето не е от злато.
Под порой на градушка свиреп
даже райска градина загива,
не вирее в пустинната степ
крехко стръкче на цвете красиво.
Шепа прах върху гроб на мечта,
нито кръст, нито камък гранитен.
Само гарванов вик над земя,
на която умират мечтите.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
За втори път съм тук и отново съпреживявам стихотворението ти със същата сила! Видях, че съм го сложила в селекцията си и пак поисках да го сторя, защото заслужава! Изпращам ти букет от слънчеви лъчи!
-
За мечтите дали има рай...
Поздрав, Вики! -
Много истини в перфектен стих си казала,Вики!От такава тематика боли като от собствено преживяване.....
-
Чела съм този стих и другаде, Вики, но пак го прочетох.
И си мисля, че може би само несбъднатите мечти умират.
Тъжно е, както при всяка смърт... -
Харесах! Тъжно е нали отразява смъртта.И мечтите умират и тяло мъчително!
-
Тъжно, но красиво, Вики!
Под порой на градушка свиреп
даже райска градина загива,
не вирее в пустинната степ
крехко стръкче на цвете красиво.
Поздравления! -
"Само гарванов вик над земя,
на която умират мечтите..."
И нищо друго. -
Вики, това ти стихотворение е също за избрано! Аз си го прибирам в любими!
Чета те с удоволствие, голяма наслада си ми, миличка! -
Мечтите не умират, Вики. Надрастваме ги, заменяме ги, но мечти винаги има. Прекрасен стих, както винаги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
