3.08.2018 г., 0:16

Смърт

1.1K 9 9

Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка  баналност.

Само тиха въздишка ... и край.
Вместо поп, кукумявка опя я.
За мечтите дали има рай
в онзи свят, по-добрия!? Не зная...

Беше лъч, но потъна в мъгла,
беше цвят, по случайност прекършен,
не от зла, от небрежна ръка,
от бездушна невинност е мъртва.

Но смъртта си е смърт. Откъде
е дошла, от кого е изпратена,
не е важно. Под черно небе,
даже слънцето не е от злато.

Под порой на градушка свиреп
даже райска градина загива,
не вирее в пустинната степ
крехко стръкче на цвете красиво.

Шепа прах върху гроб на мечта,
нито кръст, нито камък гранитен.
Само гарванов вик над земя,
на която умират мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За втори път съм тук и отново съпреживявам стихотворението ти със същата сила! Видях, че съм го сложила в селекцията си и пак поисках да го сторя, защото заслужава! Изпращам ти букет от слънчеви лъчи!
  • За мечтите дали има рай...

    Поздрав, Вики!
  • Много истини в перфектен стих си казала,Вики!От такава тематика боли като от собствено преживяване.....
  • Чела съм този стих и другаде, Вики, но пак го прочетох.
    И си мисля, че може би само несбъднатите мечти умират.
    Тъжно е, както при всяка смърт...
  • Харесах! Тъжно е нали отразява смъртта.И мечтите умират и тяло мъчително!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...