2 мар. 2008 г., 07:48

Смъртоносна сила

1K 0 4

Голяма сила нося в мен,

която някога ще ме убие.

По малко ме привежда ден след ден,

нима тъй скоро тя ще ме надвие?

 

Усмихвам се, когато ми се плаче,

сълзи роня, а всъщност съм добре,

невинна някога като кърмаче,

друг път като ангел, но с опашка - не с криле.

 

Такава трябва да съм - тъй се оцелява,

да скривам чуствата си трябва да умея,

всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -

по този начин аз умирам, вместо да живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!Едно от най-добрите ти произведения.Чета те с интерес.

    Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
    да скривам чуствата си трябва да умея,
    всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
    по този начин аз умирам, вместо да живея.
  • Хубаво! Много хубаво!
    с обич, Наталия.
  • ''...по този начин аз умирам, вместо да живея.''
    Много си права!Поздрав за чудесното стихче
  • Изненадана съм приятно
    Добра си

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...