2.03.2008 г., 7:48

Смъртоносна сила

1K 0 4

Голяма сила нося в мен,

която някога ще ме убие.

По малко ме привежда ден след ден,

нима тъй скоро тя ще ме надвие?

 

Усмихвам се, когато ми се плаче,

сълзи роня, а всъщност съм добре,

невинна някога като кърмаче,

друг път като ангел, но с опашка - не с криле.

 

Такава трябва да съм - тъй се оцелява,

да скривам чуствата си трябва да умея,

всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -

по този начин аз умирам, вместо да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!Едно от най-добрите ти произведения.Чета те с интерес.

    Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
    да скривам чуствата си трябва да умея,
    всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
    по този начин аз умирам, вместо да живея.
  • Хубаво! Много хубаво!
    с обич, Наталия.
  • ''...по този начин аз умирам, вместо да живея.''
    Много си права!Поздрав за чудесното стихче
  • Изненадана съм приятно
    Добра си

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...