2.03.2008 г., 7:48

Смъртоносна сила

1K 0 4

Голяма сила нося в мен,

която някога ще ме убие.

По малко ме привежда ден след ден,

нима тъй скоро тя ще ме надвие?

 

Усмихвам се, когато ми се плаче,

сълзи роня, а всъщност съм добре,

невинна някога като кърмаче,

друг път като ангел, но с опашка - не с криле.

 

Такава трябва да съм - тъй се оцелява,

да скривам чуствата си трябва да умея,

всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -

по този начин аз умирам, вместо да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!Едно от най-добрите ти произведения.Чета те с интерес.

    Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
    да скривам чуствата си трябва да умея,
    всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
    по този начин аз умирам, вместо да живея.
  • Хубаво! Много хубаво!
    с обич, Наталия.
  • ''...по този начин аз умирам, вместо да живея.''
    Много си права!Поздрав за чудесното стихче
  • Изненадана съм приятно
    Добра си

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...