Смъртоносна сила

2.03.2008 г., 7:48 ч.

Поезия » Друга

5.0 (3)

927 0 4

Голяма сила нося в мен,
която някога ще ме убие.
По малко ме привежда ден след ден,
нима тъй скоро тя ще ме надвие?
Усмихвам се, когато ми се плаче,
сълзи роня, а всъщност съм добре,
невинна някога като кърмаче,
друг път като ангел, но с опашка - не с криле.
Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
да скривам чуствата си трябва да умея,
всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
по този начин аз умирам, вместо да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Очите ти

И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
Писмо до другия край на земята

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Още произведения »