Mar 2, 2008, 7:48 AM

Смъртоносна сила

Poetry » Other

1K 0 4

Голяма сила нося в мен,

която някога ще ме убие.

По малко ме привежда ден след ден,

нима тъй скоро тя ще ме надвие?

Усмихвам се, когато ми се плаче,

сълзи роня, а всъщност съм добре,

невинна някога като кърмаче,

друг път като ангел, но с опашка - не с криле.

Такава трябва да съм - тъй се оцелява,

да скривам чуствата си трябва да умея,

всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -

по този начин аз умирам, вместо да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cursed (Димитрина Иванова)

Страхотно!Едно от най-добрите ти произведения.Чета те с интерес.

Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
да скривам чуствата си трябва да умея,
всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
по този начин аз умирам, вместо да живея.

2008-03-07T18:57:32+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво! Много хубаво!
с обич, Наталия.

2008-03-05T23:07:08+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

''...по този начин аз умирам, вместо да живея.''
Много си права!Поздрав за чудесното стихче

2008-03-02T14:26:44+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Изненадана съм приятно
Добра си

2008-03-02T12:25:10+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0