Голяма сила нося в мен,
която някога ще ме убие.
По малко ме привежда ден след ден,
нима тъй скоро тя ще ме надвие?
Усмихвам се, когато ми се плаче,
сълзи роня, а всъщност съм добре,
невинна някога като кърмаче,
друг път като ангел, но с опашка - не с криле.
Такава трябва да съм - тъй се оцелява,
да скривам чуствата си трябва да умея,
всеки тъй ме учи, но нека ме прощава -
по този начин аз умирам, вместо да живея.