16 февр. 2014 г., 15:03

Смъртта

779 0 2

                        Смъртта

 

Останал сам в мрачната си стая.

Сумрачната светлина събуди

радостта му. Яростни пулсации

се появиха пред разширените

му зеници. И тогава той разбра,

че мрачната тишина, която го

заобикаляше отвсякъде.

Отнякъде извираше пулсиращо

и неизбежно присъствието на смъртта,

която той очакваше с нетърпение.

Тя се появи от тъмнината

и бавно тръгна към него,

а той беше щастлив за първи път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смъртта е радост за душата,защото напуска оковите на тялото,но не можем да се примирим с това,защото не познаваме отвъдното!Харесах!
  • Смъртта е "щастие" за този, който има разбиране за нея...

    Поздрав, Димитър!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...