16 feb 2014, 15:03

Смъртта

  Poesía » Otra
784 0 2

                        Смъртта

 

Останал сам в мрачната си стая.

Сумрачната светлина събуди

радостта му. Яростни пулсации

се появиха пред разширените

му зеници. И тогава той разбра,

че мрачната тишина, която го

заобикаляше отвсякъде.

Отнякъде извираше пулсиращо

и неизбежно присъствието на смъртта,

която той очакваше с нетърпение.

Тя се появи от тъмнината

и бавно тръгна към него,

а той беше щастлив за първи път.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смъртта е радост за душата,защото напуска оковите на тялото,но не можем да се примирим с това,защото не познаваме отвъдното!Харесах!
  • Смъртта е "щастие" за този, който има разбиране за нея...

    Поздрав, Димитър!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...