16.02.2014 г., 15:03

Смъртта

777 0 2

                        Смъртта

 

Останал сам в мрачната си стая.

Сумрачната светлина събуди

радостта му. Яростни пулсации

се появиха пред разширените

му зеници. И тогава той разбра,

че мрачната тишина, която го

заобикаляше отвсякъде.

Отнякъде извираше пулсиращо

и неизбежно присъствието на смъртта,

която той очакваше с нетърпение.

Тя се появи от тъмнината

и бавно тръгна към него,

а той беше щастлив за първи път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта е радост за душата,защото напуска оковите на тялото,но не можем да се примирим с това,защото не познаваме отвъдното!Харесах!
  • Смъртта е "щастие" за този, който има разбиране за нея...

    Поздрав, Димитър!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...