16.02.2014 г., 15:03

Смъртта

782 0 2

                        Смъртта

 

Останал сам в мрачната си стая.

Сумрачната светлина събуди

радостта му. Яростни пулсации

се появиха пред разширените

му зеници. И тогава той разбра,

че мрачната тишина, която го

заобикаляше отвсякъде.

Отнякъде извираше пулсиращо

и неизбежно присъствието на смъртта,

която той очакваше с нетърпение.

Тя се появи от тъмнината

и бавно тръгна към него,

а той беше щастлив за първи път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта е радост за душата,защото напуска оковите на тялото,но не можем да се примирим с това,защото не познаваме отвъдното!Харесах!
  • Смъртта е "щастие" за този, който има разбиране за нея...

    Поздрав, Димитър!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...