16.02.2014 г., 15:03

Смъртта

772 0 2

                        Смъртта

 

Останал сам в мрачната си стая.

Сумрачната светлина събуди

радостта му. Яростни пулсации

се появиха пред разширените

му зеници. И тогава той разбра,

че мрачната тишина, която го

заобикаляше отвсякъде.

Отнякъде извираше пулсиращо

и неизбежно присъствието на смъртта,

която той очакваше с нетърпение.

Тя се появи от тъмнината

и бавно тръгна към него,

а той беше щастлив за първи път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта е радост за душата,защото напуска оковите на тялото,но не можем да се примирим с това,защото не познаваме отвъдното!Харесах!
  • Смъртта е "щастие" за този, който има разбиране за нея...

    Поздрав, Димитър!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...