Смъртта
Останал сам в мрачната си стая.
Сумрачната светлина събуди
радостта му. Яростни пулсации
се появиха пред разширените
му зеници. И тогава той разбра,
че мрачната тишина, която го
заобикаляше отвсякъде.
Отнякъде извираше пулсиращо
и неизбежно присъствието на смъртта,
която той очакваше с нетърпение.
Тя се появи от тъмнината
и бавно тръгна към него,
а той беше щастлив за първи път.
© Димитър All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
