Смъртта
Останал сам в мрачната си стая.
Сумрачната светлина събуди
радостта му. Яростни пулсации
се появиха пред разширените
му зеници. И тогава той разбра,
че мрачната тишина, която го
заобикаляше отвсякъде.
Отнякъде извираше пулсиращо
и неизбежно присъствието на смъртта,
която той очакваше с нетърпение.
Тя се появи от тъмнината
и бавно тръгна към него,
а той беше щастлив за първи път.
© Димитър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
