diesto (Данаил Антонов)
987 540
7 окт. 2022 г., 19:25

Смъртта е пробуждане... 

  Поэзия » Любовная
615 5 7

Не те виня за мойто слабоволие,

в което помечтах те за наистина.

Направих те по образ и подобие

на щастие, което си измислям.

Ти толкова реално съществуваш,

че сигурно аз бих ти се зарадвал

и вместо да те гоня за сбогуване, 

логично би било да вдигна сватба! 

Но ти не пожела да се събудиш 

и пейката от раз се сгромоляса. 

Реката даже почна да се чуди 

до дъното на камъни и пясък... 

И стъ́мни се връз белия ни ден, 

небе се изваля, като насила. 

Теб нямаше те никъде във мен. 

Тъгата ми с дъжда те е отмила... 

Живота всъщност повече е сън. 

Не те виня! Наспи се! Имаш нужда. 

Щом чуеш три пъти камбанен звън, 

да знаеш, че смъртта ми ме събужда!... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

04.03.2021

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??