Смъртта е пробуждане...
Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш,
че сигурно аз бих ти се зарадвал
и вместо да те гоня за сбогуване,
логично би било да вдигна сватба!
Но ти не пожела да се събудиш
и пейката от раз се сгромоляса.
Реката даже почна да се чуди
до дъното на камъни и пясък...
И стъ́мни се връз белия ни ден,
небе се изваля, като насила.
Теб нямаше те никъде във мен.
Тъгата ми с дъжда те е отмила...
Живота всъщност повече е сън.
Не те виня! Наспи се! Имаш нужда.
Щом чуеш три пъти камбанен звън,
да знаеш, че смъртта ми ме събужда!...
Стихопат.
Danny Diester
04.03.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
