Смъртта е пробуждане...
Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш,
че сигурно аз бих ти се зарадвал
и вместо да те гоня за сбогуване,
логично би било да вдигна сватба!
Но ти не пожела да се събудиш
и пейката от раз се сгромоляса.
Реката даже почна да се чуди
до дъното на камъни и пясък...
И стъ́мни се връз белия ни ден,
небе се изваля, като насила.
Теб нямаше те никъде във мен.
Тъгата ми с дъжда те е отмила...
Живота всъщност повече е сън.
Не те виня! Наспи се! Имаш нужда.
Щом чуеш три пъти камбанен звън,
да знаеш, че смъртта ми ме събужда!...
Стихопат.
Danny Diester
04.03.2021
© Данаил Антонов All rights reserved.
