5 янв. 2024 г., 11:48

Смъртта е просто повод за Живот

327 3 1

СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,

брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.

Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –

във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери!

Не ме заглеждат младите Жени – седя самин на Седмата си пейка.

 

И няма със кого по цели дни да си говоря! – тъпа, куха лейка.

И – както неусетно си върви животецът ми, накъде? – не зная,

един ден ще си кажа: – C'est La Vie! – и ще отворя портите на Рая.

По Лета – вечната река без брод, аз светлата си вест ще ви изпратя –

Смъртта е просто повод за Живот, там – дето всички хорица са братя.

 

3 януарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 40 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....