5.01.2024 г., 11:48

Смъртта е просто повод за Живот

332 3 1

СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,

брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.

Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –

във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери!

Не ме заглеждат младите Жени – седя самин на Седмата си пейка.

 

И няма със кого по цели дни да си говоря! – тъпа, куха лейка.

И – както неусетно си върви животецът ми, накъде? – не зная,

един ден ще си кажа: – C'est La Vie! – и ще отворя портите на Рая.

По Лета – вечната река без брод, аз светлата си вест ще ви изпратя –

Смъртта е просто повод за Живот, там – дето всички хорица са братя.

 

3 януарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 40 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...