СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ

… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,

брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.

Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –

във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери!

Не ме заглеждат младите Жени – седя самин на Седмата си пейка.

И няма със кого по цели дни да си говоря! – тъпа, куха лейка.

И – както неусетно си върви животецът ми, накъде? – не зная,

един ден ще си кажа: – C'est La Vie! – и ще отворя портите на Рая.

По Лета – вечната река без брод, аз светлата си вест ще ви изпратя –

Смъртта е просто повод за Живот, там – дето всички хорица са братя.

3 януарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 40 ч.