26 сент. 2015 г., 10:33

Смъртта е скъсан жокер

1K 0 0

Дъждът барабани по асфалтираната ципа

на гръбначния ми мозък

и се конкурира с точкуването на твоите токчета.

Постелята, в която трябваше да легне есента -

заложих я на покер.

Бъдещето е задлъжнял комарджия,

който очаква да спечели от мен завръщането ти.

Вятърът размесва тестето от листа,

но всичките са "Дама купа" с изрязани сърца.

Като бежанска вълна,

в косите ми приижда сезонът за откупване.

 

Смъртта е само скъсан жокер.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...