Дъждът барабани по асфалтираната ципа
на гръбначния ми мозък
и се конкурира с точкуването на твоите токчета.
Постелята, в която трябваше да легне есента -
заложих я на покер.
Бъдещето е задлъжнял комарджия,
който очаква да спечели от мен завръщането ти.
Вятърът размесва тестето от листа,
но всичките са "Дама купа" с изрязани сърца.
Като бежанска вълна,
в косите ми приижда сезонът за откупване.
Смъртта е само скъсан жокер.
© Милко Христов Всички права запазени