26.09.2015 г., 10:33

Смъртта е скъсан жокер

1K 0 0

Дъждът барабани по асфалтираната ципа

на гръбначния ми мозък

и се конкурира с точкуването на твоите токчета.

Постелята, в която трябваше да легне есента -

заложих я на покер.

Бъдещето е задлъжнял комарджия,

който очаква да спечели от мен завръщането ти.

Вятърът размесва тестето от листа,

но всичките са "Дама купа" с изрязани сърца.

Като бежанска вълна,

в косите ми приижда сезонът за откупване.

 

Смъртта е само скъсан жокер.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...