Смъртта е скъсан жокер

Дъждът барабани по асфалтираната ципа

на гръбначния ми мозък

и се конкурира с точкуването на твоите токчета.

Постелята, в която трябваше да легне есента -

заложих я на покер.

Бъдещето е задлъжнял комарджия,

който очаква да спечели от мен завръщането ти.

Вятърът размесва тестето от листа,

но всичките са "Дама купа" с изрязани сърца.

Като бежанска вълна,

в косите ми приижда сезонът за откупване.

Смъртта е само скъсан жокер.