Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 133
1.10.2022 г., 18:25 ч.

Смъртта на талянджията 

  Поезия
429 4 9

Старите мрежи…

Старите лодки…

Старите, стари вълни…

Тихо небето пристъпя на пръсти

дъх не отронва дори.

Всичко смълчано е.

Старият огън

бледо просветва в жарта.

Малко момче със очи разширени

стиска във шепи нощта.

Заливът с пареща болка е вперил

взор в талянджията стар,

който с напукани пръсти подготвя

своя последен товар:

купища спомени

слънчеви утрини

дъх на лула и море

смях на момичета –

“Спомняй си, малкия! Хей, не забравяй, момче!”

Трупа рибарят –

слънчеви зайчета

морски вълни и простор

бури и пристани

нощи потайни.

“Момко, помни Зангадор!”

После – във лодката бавно се качва.

Заливът нямо крещи.

Взима рибарят последно причастие –

Само морето бучи

тъмно, дълбоко,

сякаш от дъното, дето рибаря прибра

още се носят тежките думи:

“Вече няма, момко, зора.”

Старите мрежи…

Старите лодки…

Старите, стари вълни…

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??