Смъртта носи розова качулка
Смъртта носи розова качулка
Смъртта носи розова качулка.
Правим грешки
и ги осъзнаваме на мига.
Красотата ни се губи с това.
Грешно е да си красив,
а непростима е грозотата.
Едно е неизбежно - животът.
Блъска те напред-назад,
вчера и утре,
а днес вече е минало.
Колко грозни грехове вършим,
красотата не би спасила света,
защото унищожава съзнанието,
а поезията размеква душите.
Остана ни само едно -
Смъртта с розова качулка.
И дано там, където отиваме,
не смятат красотата за грях.
А ако китарата ще гори,
Боже, пази душата на китариста!
Музиката му беше твърде добра,
за да я чуем още веднъж.
Той умира в агония,
а ние танцуваме.
Ще спи при Смъртта с розова качулка,
а нас ни наказаха да живеем.
О, има ли по-голяма награда
за една красива душа
от танц със Смъртта?!
Онази Смърт - с розовата качулка,
сочи вече и теб.
Китаристът пътува към нея,
твоите писма ще горят.
Дали ще опазиш душата си?
Зависи, но не и от теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирелла Все права защищены
