Снежен повой
Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън,
няма стъпки, нито пък пъртина.
Зимата отупала навън
сребърната своя пелерина.
Покривът се сгушил под сатен,
сякаш ще векува, не зимува.
А денят изнизва се , стаен
в бели пелени и си врачува
как ще расне кротко занапред,
колко сняг му трябва да светлее.
Сепвам се, Игнажден гони ред
в зимна люлка да ни залюлее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
