Dec 21, 2024, 6:20 AM

Снежен повой 

  Poetry » Landscape
62 3 10

Срещу мен –зазидана стена,

имаше врата на нея вчера.

Вечно се оплаквах от студа,

но къде пролука да намеря?

 

Този сняг се сипал не насън,

няма стъпки, нито пък пъртина.

Зимата отупала навън

сребърната своя пелерина. 

 

Покривът се сгушил под сатен,

сякаш ще векува, не зимува.

А денят изнизва се , стаен

в бели пелени и си врачува

 

как ще расне кротко занапред,

колко сняг му трябва да светлее.

Сепвам се, Игнажден гони ред

в зимна люлка да ни залюлее.

 

 

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Доче! Светли празници ти пожелавам!🎄
  • Красив пейзаж си нарисувала.
  • Видях на Боровец и Банско колко са щастливи почитателите на зимните спортове. Там ако реши, да трупа, Во.
    Благодаря ти, че сподели мнението си. ❄️🌲❄️
  • Това стихотворение не беше за пропускане. Прекрасно, но аз като Мария Иванова съм твърдо против векуването
    Нека денят расте, а с него и очакването ни за пролетта!
  • Цигулката на вятъра почти не успя да засвири при нас, Красе. Днес времето направо ни пови. Но заклинанието ти си го бива. 🌲❄️🌲
  • Вземаш лопатата, правиш два часа "заклинание", после така си се сгорещил, че хвърляш шапката и викаш - да вали, да вали ☃️
  • Засега все още отваряме вратите, но сме стегнати в снежен повой, как ли ще е утре? Благодаря ви за отзивите, да имате спокойни и мирни празници ! ❄️🌲❄️
  • Лиричен зимен пейзаж!
    Поздравления, Светла!🙏
  • Прекрасно е! Носи настроение тази белота, която се стели! Поздрав и светли Рождественски празници, Светулче!💋
  • Мда, онова омразно (за мен) време на годината, когато зимата изглежда така, сякаш се кани да векува. Хубав стих!
Random works
: ??:??