Снежен повой
Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън,
няма стъпки, нито пък пъртина.
Зимата отупала навън
сребърната своя пелерина.
Покривът се сгушил под сатен,
сякаш ще векува, не зимува.
А денят изнизва се , стаен
в бели пелени и си врачува
как ще расне кротко занапред,
колко сняг му трябва да светлее.
Сепвам се, Игнажден гони ред
в зимна люлка да ни залюлее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
