2 февр. 2022 г., 09:34

Снежен смях

471 2 12

Денят се ражда с мека зимна кожа,

ухае на канела и гевреци,

снегът е като пухкава възможност

за радости сред снежните човеци.

 

От зима правя малка топка снежна

и лекичко в ръцете я люлея,

снегът се плези, и ми става смешно,

започвам и по детски да се смея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Вале. Обичам много снега, гевреците и канелата, затова реших да ги събера на едно място
  • Сладкоооо
  • Благодаря, Ники
    Усмихна ме, Доче. Детето в нас винаги е живо, но възрастният човек, който често е зает с прозаични неща, не му дава да си поиграе със снега
  • Красива и усмихната е зимата
    видяна през очите на дете,
    но то расте и все по рядко има
    желание и време от снежец
    да си извае беличък човек...
  • Много ми хареса!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...