Снежинки

СНЕЖИНКИ

Стъпвам върху

празния момент,

студения цимент.

Дали личеше колко е отъпкан?

Не виждаш ли хоризонтала?

От лица е претъпкан,

които търсят

за цената си своето покритие,

защото плаща се за "подслона" твоето прикритие.

Той е само на сянката ти увесен,

а без него си просто унесен.

Падение или летене?

Всъщност е едно безкрайно въртене.

Във въздуха са видение,

а в калта са деформирано отражение.

Суха длан,

мисли смешки,

лист скован,

думи еднакво тежки.

Жалко, че за щастието сте просто пешки,

а да ви броя е гоненица

между въртележки.

Пропити сте с мен.

Просто не сте за този момент!