28 авг. 2020 г., 10:41

Снежинки 

  Поэзия » Любовная, Философская, Свободный стих
934 0 0
СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан?
Не виждаш ли хоризонтала?
От лица е претъпкан,
които търсят
за цената си своето покритие,
защото плаща се за "подслона" твоето прикритие.
Той е само на сянката ти увесен,
а без него си просто унесен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Все права защищены

Предложения
: ??:??