28.08.2020 г., 10:41

Снежинки

1.3K 0 0

СНЕЖИНКИ

 

Стъпвам върху

празния момент,

студения цимент.

Дали личеше колко е отъпкан?

Не виждаш ли хоризонтала?

От лица е претъпкан,

които търсят

за цената си своето покритие,

защото плаща се за "подслона" твоето прикритие.

Той е само на сянката ти увесен,

а без него си просто унесен.

Падение или летене?

Всъщност е едно безкрайно въртене.

Във въздуха са видение,

а в калта са деформирано отражение.

Суха длан,

мисли смешки,

лист скован,

думи еднакво тежки.

Жалко, че за щастието сте просто пешки,

а да ви броя е гоненица

между въртележки.

Пропити сте с мен.

Просто не сте за този момент!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...