17 дек. 2008 г., 07:48

Снежинки

882 0 2
  Снежинки

 

 

Пада опрощаващ сняг

и през рамо ме прегръща.

И почувствах -

със другар се прибираме към къщи.

 

Минувачите вървят -

всички страшно побеляли,

едновременно добри,

весели и помъдряли.

 

А снегът вали, вали...

А снегът благодари.

Без секунда да отнеме

с кратка старост ни дари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Първанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чуднички картини рисуваш, знаеш ли?
    И точно тази заслужава да бъде прочетена от повече хора. Една препоръка: слагай заглавия (това ми е най-трудната част ) Звездичките не задържат вниманието.

    п.п. обърни внимание на променливото Я!
    п.п.п. Казах ли, че ми хареса? Ама много!
  • трогна ме...хареса ми...ах този сняг...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...