17.12.2008 г., 7:48

Снежинки

881 0 2
  Снежинки

 

 

Пада опрощаващ сняг

и през рамо ме прегръща.

И почувствах -

със другар се прибираме към къщи.

 

Минувачите вървят -

всички страшно побеляли,

едновременно добри,

весели и помъдряли.

 

А снегът вали, вали...

А снегът благодари.

Без секунда да отнеме

с кратка старост ни дари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Първанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чуднички картини рисуваш, знаеш ли?
    И точно тази заслужава да бъде прочетена от повече хора. Една препоръка: слагай заглавия (това ми е най-трудната част ) Звездичките не задържат вниманието.

    п.п. обърни внимание на променливото Я!
    п.п.п. Казах ли, че ми хареса? Ама много!
  • трогна ме...хареса ми...ах този сняг...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...