Dec 17, 2008, 7:48 AM

Снежинки

  Poetry
884 0 2
  Снежинки

 

 

Пада опрощаващ сняг

и през рамо ме прегръща.

И почувствах -

със другар се прибираме към къщи.

 

Минувачите вървят -

всички страшно побеляли,

едновременно добри,

весели и помъдряли.

 

А снегът вали, вали...

А снегът благодари.

Без секунда да отнеме

с кратка старост ни дари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Първанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чуднички картини рисуваш, знаеш ли?
    И точно тази заслужава да бъде прочетена от повече хора. Една препоръка: слагай заглавия (това ми е най-трудната част ) Звездичките не задържат вниманието.

    п.п. обърни внимание на променливото Я!
    п.п.п. Казах ли, че ми хареса? Ама много!
  • трогна ме...хареса ми...ах този сняг...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...