Пада опрощаващ сняг
и през рамо ме прегръща.
И почувствах -
със другар се прибираме към къщи.
Минувачите вървят -
всички страшно побеляли,
едновременно добри,
весели и помъдряли.
А снегът вали, вали...
А снегът благодари.
Без секунда да отнеме
с кратка старост ни дари!
© Валери Първанов All rights reserved.
) Звездичките не задържат вниманието.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
