Dec 17, 2008, 7:48 AM

Снежинки

Poetry

887 0 2

Снежинки

Пада опрощаващ сняг

и през рамо ме прегръща.

И почувствах -

със другар се прибираме към къщи.

Минувачите вървят -

всички страшно побеляли,

едновременно добри,

весели и помъдряли.

А снегът вали, вали...

А снегът благодари.

Без секунда да отнеме

с кратка старост ни дари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

Чуднички картини рисуваш, знаеш ли?
И точно тази заслужава да бъде прочетена от повече хора. Една препоръка: слагай заглавия (това ми е най-трудната част ) Звездичките не задържат вниманието.

п.п. обърни внимание на променливото Я!
п.п.п. Казах ли, че ми хареса? Ама много!

2008-12-20T19:47:45+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме...хареса ми...ах този сняг...

2008-12-17T10:16:13+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0