15 янв. 2021 г., 09:25

Снежните врабчета

1.6K 1 10

Пърхат, пърхат със крила
две врабчета във снега.
Ежат се едно на друго,
със снежинките играят лудо.

Гледа ги зората нежно,
днес навън е всичко снежно.
А врабчетата в белѝ,
вдигат врява от зори.

И така събудиха децата,
във усмивки грейнаха лицата.
Ботушки, шапка, ръкавички...
във снега играят всички.

Захвърчаха снежни топки,
разбягаха се любопитни котки.
Враната от клона си крещи...
"Що за весели игри?!"

Затъркаляха децата сняг,
всичко стана на зиг-заг.
И учуден снежния човек...
бе облечен със елек.

Търкулнаха се сивите врабчета,
тичаха след тях хлапета.
И превърнаха се в снежни топки...
литнали към елховите клонки.

Тъй в закачки и игри...
в снежно утро,  рано призори...
разбудиха със глъч квартала...
Снежните врабчета в зима бяла.

15.01.2021г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...