Снежните врабчета
Пърхат, пърхат със крила
две врабчета във снега.
Ежат се едно на друго,
със снежинките играят лудо.
Гледа ги зората нежно,
днес навън е всичко снежно.
А врабчетата в белѝ,
вдигат врява от зори.
И така събудиха децата,
във усмивки грейнаха лицата.
Ботушки, шапка, ръкавички...
във снега играят всички.
Захвърчаха снежни топки,
разбягаха се любопитни котки.
Враната от клона си крещи...
"Що за весели игри?!"
Затъркаляха децата сняг,
всичко стана на зиг-заг.
И учуден снежния човек...
бе облечен със елек.
Търкулнаха се сивите врабчета,
тичаха след тях хлапета.
И превърнаха се в снежни топки...
литнали към елховите клонки.
Тъй в закачки и игри...
в снежно утро, рано призори...
разбудиха със глъч квартала...
Снежните врабчета в зима бяла.
15.01.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
