7 февр. 2010 г., 18:57

Снежният човек

1.4K 0 7

Две маслинки за очички,
морковче за нос голям
и врабчета ято птички
сгряват поглед премалял
на замръзващо вън тяло
с пеперудена душа,
що било е нявга младо
и е гледало деца.
Шоколадче за устичка,
одеялце за гърба
правят мъничка рекичка
в поглед пълен със тъга,
който нявга бе усмихнат,
имаше безброй мечти,
без да бъде все потиснат,
както днес е от лъжи.
Две маслинки за очички,
морковче и шоколад
ще достигнат ли за всички
гладни в лъскавия свят!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...